Тутанкамон: мистерията на гробницата
Историята започва със смъртта на тийнейджър – владетел на древен Египет. Името му завинаги щеше да потъне в забрава, ако не бяха серия от мистериозни смъртни случаи по невероятен начин свързани с него.Тутанкамон не е бил цар бил е изключителен, но събитията, които са се случили преди 3000 години, го правят най-известният живял някогашната фараоните.
Животът и смъртта на фараона
Управлението на Тутанкамон попада в периода на Новото царство в разцвета на древен Египет.
Небхеперура Тутанкамон или Тутанкамон (както е известен на широката публика), познат и като Тутанхамун (този прочит е приет за правилен в египтологията – Тут-Анх-Амун), наречен при раждането си Тутанкатен, е египетски фараон от Осемнадесетата фараонска династия.
Умрял е още като юноша. Последен наследник на могъща фамилия, управлявала Египет векове наред. Положен в четири позлатени ковчега, поставени един в друг, три саркофага, всички положени в ковчег от червен кварцит. Гробницата е открита в Долината на царете през 1922 г. от английския археолог Хауърд Картър. Гробът на Тутанкамон е единственото открито непокътнато царско погребение от Древен Египет.
Смята се, че Тутанкамон е син на Ехнатон, известен реформатор Гараон. Аменхотеп IV също известен като Akhenaten или Akenatón, по-късно Echnaton (Ехнатон) е десетият фараон от Осемнадесета династия на Древен Египет,царувал от 1353 пр.н.е. – 1336 пр.н.е.
Според гръцки източници, в началото на своето управление взема името Amenophis IV. Аменхотеп IV(Ехнатон) e син на Аменхотеп III и царица Тий. За да подкопае могъществото на жреците на Амон-Ра в Тива Аменхотеп IV провежда религиозна реформа в 6-та година на своето управление, с която налага култа към ново върховно божество – слънчевият бог Атон. В негова чест приема името Ехнатон – Угоден на Атон. Заедно с прекрасната си съпруга Нефертити изгражда нова великолепна столица на брега на р. Нил – Ахетатон (Хоризонта на Атон ) днес Амарна.
Ехнатон обичал съпругата си Нефертити и ѝ давал много правомощия, на много йероглифи Нефертити била изобразена да побеждава враговете си. От Нефертити имал 6 дъщери, но нямал син. Затова той си довел нова съпруга, нубийската принцеса Ка, от която се предполага, че има син който е Тутанкамон. Нефертити не смятала Тутанкамон за заплаха, оженила го за една от дъщерите си и негова полусестра Анхесенатон и както била традицията в Древен Египет станала негов регент.
След смърта на Ехнатон Египетския трон е наследен от девет годишният тогава Тутанкамон. В резултат на това, по време на царуването му съдба на страната разполага не толкова с фараона, а по скоро с бивши „сътрудници” на Ехнатон.
Ехнатон е автор на религиозна реформа, която разтърсва основите на древно общество, той прави подмяна на езичеството с монотеистична религия, поклонението на един-единствен бог слънце – Атон.
Това което прави Ехнатон е въвеждането на първата известна на науката монотеистична религия – култа към един единствен бог Атон! Той пръв въвежда централизираното събиране на дънъците, като лишава местните „богове“ от традиционните за тях приходи. Той не признавал всички местни богове, а само един от тях-Атон, или Слънчевият Диск .За тези негови деяния е най-мразеният фараон от египтяните още и поради това, че не успяват да го убият по време на преврат и той успява да избяга, като задига нещо много ценно…
Тутанкамон решава да се върне към старите богове. Името на Ехнатон е анатемосано и бившата столица Ahetaton е била напълно унищожена.
Все още не престава дебатът за причините за смъртта на Тутанкамон. Археологически проучвания показват, че той е слабо и болнаво момче. Пропорциите на тялото му са далеч от съвършенство: по-специално, той е бил с прекалено дълги ръце. Ето защо една от най-популярните версии за смъртта на фараона е предполагаемо сериозно заболяване. Някои изследователи, обаче, не са съгласни с тези заключения, настоявайки, че владетелят на Египет е бил напълно здрав. Според някои скорошни пр, фараона умира под колелата на каруците – от лявата страна на тялото му е останало отпечатък от колело.
Доктор Ричард Бойер от Главния детски медицински център в Солт Лейк Сити прави изследвания на рентгенови снимки на мумията на Тутанкамон, правени през 1968 г. Учените установяват, че тялото има странна извивка на гръбначният стълб и връзката в горната част на гръбнака. Това са симптоми, сходни със синдрома на Клипел-Файл. При болния се откриват сплитания на прешлените, т.е. той не може да движи нормално главата си. При завъртане такъв човек трябва да извърта цялото си тяло.
Но както и да е, едно нещо е сигурно: когато фараона умира в ранна възраст е погребан според всички традиции.
Невероятно откритие от Хауърд Картър
Авторите на откритието, което разтърси научния свят, са станали археолог Хауърд Картър и колегата му лорд Карнарвън. Последният не е професионален археолог, но е поел значителна част финансирането на разкопките , които започват през 1914. В онези години, съвременни археологически устройства не са съществували, така че учените трябвало да работят при много трудни условия – дълго и често да нямат почивка.
На 24 септември 2007 г. става ясно, че група египетски археолози, ръководени от Захи Хауас, са открили осем кошници с палмови плодове на 3000 години в съкровищницата от гробницата. Тези плодове традиционно се предлагат на погребения.
Открити са и двадесет глинени гърнета, запечатани с официалния печат на Тутанкамон. Според доктор Захи Хауас съдовете вероятно съдържат провизии, предназначени за пътуването на фараона към задгробния свят. Той твърди, че контейнерите ще бъдат отворени скоро. Тези предмети са открити първоначално от Хауърд Картър, но не са отваряни или изваждани от гробницата.
На 4 ноември 2007, за първи път мумията на Тутанкамон е изложена без саркофаг в неговата гробница край Луксор.
В началото на януари 2005 г. египетски учени изследват мумията на фараона Тутанкамон и публикуват резултатите от своите изследвания. Специалистите единодушно достигат до извод, който разтърсва научните среди – младият фараон е починал от естествена смърт, а не е бил убит от приближените си, както се е считало дотогава. Напълно е изключена вероятността Тутанкамон да е умрял от нанесен му по главата фатален удар – черепът няма следи от характерните поражения. Окончателните резултати относно причината за смъртта на фараона е трябвало да бъдат публикувани до края на 2005 г.
Процедурата по изследване на мумията на Тутанкамон е предшествана от ожесточени спорове и „битки“ между учените и общественото мнение – изследователите държат да изнесат мумията от гробницата и да я изследват в Кайро, което обаче предизвиква бурни протести сред египетското население. Първоначално учените се отказват от плановете си за мумията, но след това достигат до компромисен вариант, удовлетворяващ и двете страни – изучаването на мумифицираните останки на Тутанкамон да се извърши в самата гробница.
Оказва се, че мумията се намира в изключително лошо състояние. Английският египтолог Хауърд Картър, който открива гробницата на Тутанкамон през 1922 г., използва нагорещени метални пръти за отварянето на саркофага и за снемането на златната траурна маска – „варварска технология“, според съвременните разбирания. В онези години обаче този метод няма конкуренция сред научната общественост. След отварянето на саркофага мумията повече от година е изложена на въздействието на въздуха и слънчевите лъчи, което води до сериозното ѝ повреждане – останките се разпадат на 13 отделни части. Именно поради тази причина египетските граждани не позволяват на учените да пренесат мумията в Кайро. Подобно пътешествие би се оказало фатално за останките на фараона.
Може да се каже, че дори преди откриването на гробницата с Картър, се появява на пръв поглед незабележим случай. Факт е, че по време на разкопките Картър е съпровождан от своят домашния любимец – малко канарче. И след като в дома на учения се появява кобра и изяжда птицата. Археологът не придава никакво значение за този случай, но слугите му, съставени от местните жители, вземат това като знак за предстоящо бедствие. Кобра – един от символите на египетските фараони.
Но да се върнем към Картър открил вратата. 24 ноември Карнарвън и Картър решил да погледнем по-отблизо странното откритие. Те мушнали лампа през направения отвор, и – о, чудо! – видели луксозниата гробницата на фараона. Уви, това е ясно, че археолозите не са били първите посетители на гробницата. Крадци многократно посещавали и крали съкровища от нея, но всеки път, кой знае защо, те са били принудени да бягат. Изглежда очевидно всичко вътре е обърнато с главата надолу, въпреки че съкровищата на фараона били на своите места. Но опитите да разследват обстоятелствата за обира от на археолозите са дошли не изведнъж. Учените отдавна чакали разрешение от властите да извършват строителни работи в криптата.
Те започват работа в 16-ти февруари 1923. Археолозите са открили, че криптата се състои от четири стаи, една от, който е стаята с мумията на фараона. В гробницата, учените са открили множество златни бижута, оръжия, керамика, статуи, символи на кралската власт. Тогава сред съдържанието на гробовете се появи още две тела, принадлежащи мъртвородени дъщери на фараона.
Загадъчната смърт
Новината за археологическите открития разтърсва научния свят. Това е разбираемо, тъй като тя е за едно от най-големите открития на всички времена, изучаването на древен Египет! Малко вероятно е, че Хауърд Картър е могъл да си представим, че скоро гробницата на Тутанкамон ще го прослави още повече. Въпреки това, такава слава не би искал някой.
През пролетта на същата година, още едно “незабележително събитие” се случило с Карнарвън: той бил ухапан от комар. Няколко дни по-късно лордът се порязва на мястото на ухапването и скоро забелязал, че малка драскотина подозрително дълго време не се лекува. Страхове на Карнарвън се реализират, когато той има треска. Умира скоро след това. Той казава, сякаш комарът, който ухапа лордът е бил “токсичен”. Мистериозни истории са добавени и от факта, че в момента на смъртта на лордът изведнъж светлините в Кайро изгаснали. Но това не е последното мистериозно съвпадение. Почти по същото време, когато сърцето на Карнарвън спира, умира и кучето му, което в този момент е било в дома си в Англия. Разбира се, всичко това може да се обясни с обикновени съвпадения, раздути в жълтата преса. Но смъртта на лорда и всичко, което е свързано с него, е само първата брънка във веригата на зловещите събития.
Лорд Карнарвън умира на 5 април 1923 г., четири месеца след като посетил гроба на Тутанкамон. Няколко дни след това умира и Артър Мейс, един от археолозите, които са били част от експедицията на Картър. Доколко може да се съди, че причината за смъртта е отравяне с арсен? При завръщането си в Англия, смърта застига и друг специалист от разкопките – раентгенолог Арчибалд Рийд. По време на разкопките на гробницата и видян и американския финансист Джордж Гулд. Той е починал шест месеца по-късно.
От ухапване от насекоми умира и съпругата на лорд Карнарвън, а неговият полубрат се самоубива. През 1928 г., умира младият секретар на Хауърд Картър, Ричард Бартел. Той починал вследствие на сърдечен пристъп, въпреки че Бартел не се оплаквал от здравословни проблеми. Всички тези хора са били ангажирани в изследването на мумията на фараона. В допълнение, жертви на “проклятието” стават професор La Fleur, известен рентгенолог и някои други учени. Всичко на всичко, по същото време, са загинали, според различни източници, около 22 до 25 души, по един или друг начин. Изглеждаше така, сякаш отмъщението на Тутанкамон ще застигне всеки, който се осмели да наруши неговата почивка …
Въпреки това, привържениците на езотеричните подходи понякога пренебрегват един важен момент: основната цел на “проклятието на фараоните”, археологът Хауърд Картър, може и да е умрял от естествена смърт през 1939. По това време той е бил 65-годишен.
През 1980 г. е било публикувано интервю с Ричард Адамсън – последния жив учен на експедицията на Картър. Адамсън също силно отхвърли мита за проклятието на египетския фараон. Строго погледнато, почти всички мъртви учените са в много напреднала възраст към момента на смъртта си. Членовете на експедицията Картър са живяли в продължение на средно 74 г..
Но често за сметка на египетския владетел се записват не само жертвите на учените, но и на обикновени туристи. Случаи на необясними смъртни случаи се срещат дори в наше време.
Произходът на легендата
За начало нека се опитаме да разберем от къде произлиза митът за проклятието. Звучи странно, но само по себе си това е само вестникарски слух. Опитвайки се да се гарантира, че митът не е мъртъв, древните египтяни, наистина, не са се обърнали към всички видове конспирации и заклинания. Според съвременните експерти, йероглифи съдържат някои предупреждения, но те често са вземани твърде буквално. С публикуването на тълкуването на някои предупреждения журналисти понякога ги изкривяват до неузнаваемост.
Надписите в гробниците предупреждават за злополучен пътешественик от оскверняване на гроба или забрана на посещение на гроба на един човек с лоша репутация. В случай на Тутанкамон изследователите са установили, че тук няма магия, а просто технология, която предпазва останалата част на египетския цар, и го предпазва от пустинните пясъци.
Авторът на посланието за проклятието на Тутанкамон е дело на един от журналистите на Daily Express. Своят отпечатък към историята внася и авторът писател Мария Корели автор на многобройни трудове за мистицизъм. След смъртта на Мария Корели и Артур Конан Дойл (също голям любител на мистицизма) утвърждава твърденията за мистиците и проклятието. По темата пише и британският писател Гжон Уебб в мистичната си творба “Мумията” публикувана през 1828 г. В последствие авторите на Науни и мистични статии ще продължат да се възползват от твърде ужасяващите си прогнози. Това с времето успява да насади в общественното съзнание зловещ мистичен египетския фараон.
“Проклятието на Тутанкамон” направи древен египетски тема на една от най-популярните дестинации в мистичната популярната култура. Едно от последните произведения на изкуството по този въпрос е станал създадения през 2006 г., фентъзи филм “Тутанкамон – Проклятието на гроба”
Невидим убиец
Въпреки това, “проклятието на фараоните” може наистина да съществува и то обяснява доста природни фактори.
Първоначално никой от членовете на експедицията Картър не обърна внимание на странното плака по стените на гробницата. Противно на оригиналната версия на напукани стенописа, стенни петна причина е гъбички. След 30 години, след поредица от мистериозна смърт лекар Джефри Дийн забелязали, че симптомите на болестта на учените, които са посетили гроба, напомнящ на така наречената “пещера болестта.” Нейният причина – микроскопични гъби. Ясно е, че най-влажни и тъмни стаи, като гробницата на Тутанкамон, се превърнаха в плодородна почва за разпространението им. По-късно египетски биолог Ezzeddine Таха потвърди валидността на това предположение, намирането на гъбата в организма на много археолози, ангажирани в изследвания на древен Египет.
В тази епоха на антибиотици риска от тези микроорганизми се намали изцяло. Но ако имунната система на човека, е отслабена то инфекцията от гъбичките могат да бъде с доста тежки последствия. През 1990-те, изследователите вземат проба от секрет от белите дробове на туристите , които са починали след посещение на гробницата на Тутанкамон. Установено е, че има гъбички в тялото им, което може да доведе до смъртта им.
Членовете на експедицията Картър също могат да са станали жертви на вредни микроорганизми, които са приели, когато са били в непосредствена близост до мумията. В полза на тази версия, показва един важен факт. След 3000 г. маслата, използвани за мумифициране са станали като лепило. За да извади фараона от гроба, Картър продължил с предизвикателството, като разсякъл мумията. В онези години, египтолозите рядко използвали специални предпазни средства и при контакт с мумията на вредни микроорганизми могат лесно да попаднат в дихателните пътища, което води до тежка форма на болестта.
Тутанкамон принадлежи на династията на фараоните от XVIII – един от най-известните в историята на древен Египет. Часът на царуването й се пада на епохата на Новото царство. Основателят на династията, Яхмос I обединени обособената територия на Египет и потомството му управлявали страната през 1550-1292 г. преди новата ера. Представители на династията имат някои силни владетели, които променят историята на страната си, както и на броя на жените фараони.
Съвременните изследователи отбелязват, че работата на мумията може да бъде опасна, тъй като мумифицирани тялото може да съдържа вредни бактерии. Има и друга страна на въпроса: извадени извън бактерии могат да унищожат мумията.
По наше мнение, версията, че причината за смъртта на посетителите на гробницата на Тутанкамон е гъбата, че звучи правдоподобно. Но официалната гледна точка на поредица от мистериозни смъртни случаи не съществуват до сега. Тъй като няма доказателства, както и факта, че учени и обикновени туристи убиват вредните микроорганизми.
Баща на Тутанкамон Ехнатон е бил един от най-големите религиозни реформатори в историята. Той е този, който пръв въвежда монотеизма в Египет, “Отмяня” целия пантеон на египетските богове и оставяйки само богът на слънцето – Атон. По-скоро целта на това нововъведение е да се засили личната власт на фараона. Реформата също биха могли да бъдат използвани за централизиране на египетската власт.
С искане да коментира този въпрос, ние се обърнахме към члена на Международната асоциация на египтолозите, президентът на Асоциацията за изследване на Древен Египет Виктор Солкин. Той каза:
– В действителност, внезапна и странна може да се нарече смъртта, според Джордж Хърбърт Карнарвън, който е ръководител на експедицията.
Аз трябва да кажа, че в древен египетски мироглед няма никакви доказателства, че проклятието на гроба трябва да причини внезапна смърт.
Съпруга на Тутанкамон е Анхесенамон е дъщеря на Аменхотеп IV (по-късно Ехнатон) и Нефертити – втората жена на Аменхотеп IV. Била е третата от шест кралски дъщери, които починали още като са били деца. Тя е съпругата на Тутанкамон, който е наследник на Ехнатон, от първата му съпруга. От нея Тутанкамон имаше две дъщери, които са родени мъртви.
Източник : wikipedia.org; https://naked-science.ru/article/history/tutanhamon-zagadka-grobnicy
Leave a reply
You must be logged in to post a comment.