Изчезналите Древни цивилизации по неизвестни причини за нас

Човешката раса съществува на планетата в продължение на хиляди години. Историята пази в тайна информация, за изчезването на цели цивилизации за един миг. Някои от тях са имали фантастични технологии за времето си. Трудно е да се повярва, че човечеството може да изчезне за един миг, без следа и всичко в природата, да се върна в изходна позиция, но това вече се е случвало. Някои от тези „изчезвания”, ние все още не разбираме.

Микена

Микена (на старогръцки: Μυκῆναι, гръцки: Μυκήνες) е археологично селище в Гърция намиращо се на около 90 км. югозападно от Атина, на североизток от Пелопонес.

Микена била един от най-важните центрове в древността, а Микенското царство на практика е първата гръцка цивилизация, заместваща критско-минойската и военно доминираща около 400 г. над голяма част от южна Гърция. Господствала по земите на източното Средиземноморие, Микенската цивилизация е положила основите на класическата гръцка култура и е определила насоките на нейното развитие. Това е и причината периодът от около 1600 пр.н.е. до 1100 пр.н.е. да се нарича микейски период.

Мощна цивилизация, която е оставила значителна следа в историята. Помислете от учебната програма: легендата за крал Агамемнон, командирът на гърците по време на Троянската война, често се нарича Mykene. В Началото държавата не може да осигури на жителите всичко необходимо, след което станали търговци, освен това, много сръчни. Както и когато е имало спад на тази цивилизация, уверено стои на краката си, историци не могат да разберат до сега. В един момент как така Микена запада и местните жители избягали в околните градове.

Триполи

Основан е през 7 век пр.н.е. от финикийците. Първоначално градът е наричан с името Оеа. По-късно сицилийските гърци обединяват града с няколко от съседните селища под името Триполис.

След Втората пуническа война градът е предаден от Рим на Нумидия, а по-късно е включен в римската провинция Африка.

Много по-късно, през 1551 г. градът е включен в Османската империя. През 1963 г. Триполи става столица на Либия.

И това е – една от най-старите цивилизации на света. Триполи културата е съществували няколко хилядолетия, 5500-2750 BC. Археолозите дълго са били озадачени от странен обичай на хората от Триполи: на всеки сто години, те са изгаряли техния град и изграждали на същото място нов. Един от пожарите слага завършек и пълен упадък на културата – и причините за това не са били открити.

Кхмерска империя

Кхмерската империя е била най-голямата и най-дълго съществувалата държава в Югоизточна Азия. Империята наследява кралство Ченла и управлява териториите на днешните Камбоджа, Лаос, Виетнам и Тайланд. Официалните религии на империята са били Индуизъм и Махаяна Будизъм докато Тхеравада Будизмът не взема надмощие през 13-ти век. Най-големият град и столица на империята в зенита ѝ е бил Ангкор е бил по-голям от Ню Йорк.

Кхмерската империя обхваща времето от началото на IX в. до началото на XV в. Що се отнася до културните постижения и политическа власт, този период бил златен век на кхмерската цивилизация. Величествените храмове в района на Ангкор, намиращ се близо до днешния град Сием Реап, са трайно свидетелство за величието на наследниците на Джаяварман II. (Дори Червените кхмери, които не гледали с добро око на по-голямата част от историята на страната, се съгласили да сложат на знамето на Демократична Кампучия изображение на ангкорски храм. Подобен мотив се открива и в знамето на Народна Република Кампучеа.) Кралството, основано от Джаяварман II, дало името на днешна Камбоджа, или Кампучия. От началото на IX в. до средата на XV в. то било известно като Камбуджа, което първоначално било името на северноиндийска държава.

През 1353 г. тайландска армия превзема Ангкор. Кхмерите си го възвръщат по-късно, но войните продължават и столицата била плячкосана няколко пъти. По време на същия този период, кхмерската територия на север от днешната граница с Лаос била завладяна от лаоското кралство Лансанг. През 1431 г. тайландците превземат Ангкор Том. Оттогава нататък целият ангкорски район не бил кралска столица, освен през един кратък период в третата четвърт на XVI век.

Цивилизацията на Анасазите

Анасази са индианска култура, съществувала на територията на съвременните американски щати Колорадо, Юта, Аризона и Ню Мексико, и по-точно в областта известна като Четирите ъгъла. Тяхната цивилизация е интересна по ред причини. На много места в тези щати те са оставили развалини от скални жилища, които днес са обявени за национално културно наследство и са под защитата на ЮНЕСКО. Археологическите находки говорят, че те са имали познания по керамика, текстил и изкуствено напояване. Те също така са извършвали наблюдения на слънцето и са оставили интересни рисунки по скалите. Днешните наследници на анасизите са племената пуебло (с изключение на зуни) и хопите.

Съд, намерен в каньона Чако в Ню Мексико
До ден днешен в средите на археолозите няма единно мнение за историческия период, в който възниква тази цивилизация.

Терминът анасази не се приема от народа пуебло, на езика навахо думата anaasází означава „древен враг“. За първи път е предложен в края на деветнадесети век от Ричард Уетърил и е останал в езика на археолозите въпреки съпротивата срещу това наименование от страна на потомците на анасази.

Освен тях още три други култури (Хохокам, Могольон и Патаян) съставят културната група на индианците пуебло. Останки от тези култури могат да се видят в националния парк Меса Верде, националния монумент Ховенуип, каньоните Чако и Де Шейи.

Харапа

Харапа е древен град в северозападна Индия по долината на река Инд – център на древната индска цивилизация.

Просъществувал е от около 3000 г. пр.н.е. до 1700/1600 г. пр.н.е. Разположен е в близост до старото корито на река Рави, в областта Мултан в Пакистан, на територията на щата Пенджаб. Разкрит е за съвременната археология през 20-те години на 20 век в рамките на британска археологическа експедиция по тези места, ръководена от Джон Маршал.
През третото хилядолетие преди новата ера в долината на Инд възникнала Индската цивилизация (и по Арнолд Джозеф Тойнби), наричана от някои по главния ѝ град и център още Харапска цивилизация. Това ѝ име произлиза от съвременното название на селището в Пенджаб, където бил разположен един от най-големите градове на тази цивилизация. Мохенджо-Даро е вторият известен голям град, който се намира на десния бряг на река Инд, на около 400 км. от устието на реката. В Калибанган, близо до границата с Пакистан, в устието на почти пресъхналата река Сарасвати е намерен още един град на тази цивилизация.
Харапа бил разделен на квартали от съвършено прави улици. В домовете на жителите му имало изградени бани със система водосточни тръби, съединени с градската канализация, която минавала под улиците и била покрита със специални кирпични плочи. Индската цивилизация притежавала писменост, съставена от около 270 пиктографни знаци, които за съжаление и до днес не са разчетени. Предполага се поради липса на друга разумна презумпция, че не по-късно от 1500 г. пр.н.е. мощно земетресение разтърсило и унищожило множество индски градове. След това бедствие, от запад, в долината на Инд нахлули ариите, за които също се предполага, но не повсеместно (поради неуяснеността на етническия състав на представителите на индската цивилизация), че са допринесли за окончателното изчезване на древната индска култура.

Минойска цивилизация

Минойската цивилизация (или Критско-минойската цивилизация) е древна култура, зародила се на средиземноморския остров Крит около 3000 г. пр.н.е..

Определяна е от редица историци и изкуствоведи като най-значимото огнище на старинната егейска цивилизация. Открита е от британския археолог Артър Евънс, който прави първите археологически разкопки и проучвания на острова в началото на 20 век. Наречено е с названието “минойска” от Евънс, по името на митичния цар Минос, властвал над Крит според древногръцката митология.

Най-значимият център на цивилизацията бил град Кносос в северната част на Крит, където били издигнати величествени дворци като прочутия Лабиринт. Други значими нейни центрове били градовете Кносос, Фестос, Малиа и Закро. Според елинската митология тук е бил роден гръмовержецът Зевс.

Своят най-голям разцвет минойската цивилизация достигнала около 1600 – 1450 г. пр. Хр., когато царете в Кносос се издигнали над владетелите на Фестос, Малия, Закро и разпрострели властта си над целия остров. Те били не само царе, но и върховни жреци. Символ на властта и олицитворението на мощта им била двойната брадва (лабрис. От нея идва и името “лабиринт” (къща на двойна брадва), с което критяните наричали двореца на владетеля. Но за гърците лабиринт означавало нещо друго — голяма сграда с многобройни и заплетени коридори, нещо объркано. Според гръцката митология дворецът лабиринт бил построен от изкусния архитект, атинянина Дедал, по нареждане на цар Минос. Лабиринтът бил обитаван от кръвожадното чудовище Минотавър с човешко тяло и глава на бик, на което принасяли човешки жертви.
Археологическите проучвания разкриват масови разрушения на дворци и сгради около 1450 г. пр. Хр. Смята се, че основна причина за този катаклизъм е изригването на вулкана Тера на близкия остров Санторини, което е съпроводено с мощни земни трусове и вероятно опустошителни вълни цунами, нанесли тежки поражения върху северното крайбрежие на Крит. Открити са и следи от пожари. Причините за тях все още не са напълно изяснени. Някои историци предполагат, че става въпрос за пожари, възникнали вследствие на природното бедствие, а според други градовете са опожарени от нашественици. Новите изследвания показват, че вероятно и двете теории са верни, тъй като скоро след бедствието островът е завладян от ахейските гърци, като водеща роля в завоеванието са имали микенците.

Периодът 16 – 15 в. пр. Хр. освен с могъществото на Кносос е белязан и от появата на друга морска сила – ахейските държави от континентална Гърция, сред които изпъква Микена. Осланяйки се на непристъпните си крепостни стени и впускайки се в морската търговия, микенците бързо се превърнали в силен конкурент на минойски Крит. До 1450 г. пр. Хр. минойците все още доминират в Егейско море и поддържат властта си над крайбрежието със силния си флот. Изригването на Тера и последвалите го природни катастрофи нанасят тежък удар върху минойските градове и флот. Трудностите във възстановяването са умело използвани от микенците, които разграбват разрушените градове и скоро покоряват целия остров. Микенската инвазия слага край на минойската цивилизация, която никога повече не се съвзема от нанесения удар. Скоро градовете са изградени наново, но като микенски крепости. Вероятно нашествието се води от Микена, но в него дейно участват и много от останалите континентални ахейски държави, като Атина. Спомен за това е останал в мита за Тезей, който убива Минотавъра и слага край на тежкия данък, наложен от Минос на атиняните.

Източник : http://www.fresher.ru/2016/11/21/drevnie-civilizacii-ischeznoveniya-kotoryx-my-ne-mozhem-ponyat/#; wikipedia.org/

Click to rate this post!

[Total: 1 Average: 5]

Tagged with: Древни цивилизации Изчезнали

Изчезналите Древни цивилизации по неизвестни причини за нас

Микена