Какво да очакваме от настъпващият ретрограден Сатурн?

Нека първо да отбележим, че всички членове на Слънчевото семейство имат отношение към органи, системи и части от тялото. Сатурн има своето отношение към костната система на човека – гръбнак, колена, зъби, а също така и към кожата, слуха и зрението. Сатурн се намира точно на главните линии – Асцендент, Надир, Десцендент, Зенит и особено, ако е с обратно движение (ретрограден), и когато има силни неблагоприятни аспекти (квадратури, опозиция с повечето от Планетите и Луната), тогава имаме едно неприятно увреждане на всичко онова, към което отбелязахме, че Сатурн има отношение в човешкия организъм.

По отношение на металите той има отношение към оловото, а от цветовете – към черния, за вкуса – към горчивия. Общо взето, когато Сатурн е точно на границата между два кои и да е дома неговото влияние е силно, създава неприятности, мъчнотии (мъчни положения в живота на човека), а също така и увреждания в човешкото тяло, особено ако е ретрограден.

Ето и малко повече Астрономическа и Астрологическа информация за планетата Сатурн.

Планетата Сатурн, благодарение на своите пръстени, е сред най-интересните от известните ни Планети. Това е най-далечната, но видима с просто око Планета, която е била известна още от най-дълбока древност. Макар да свети ярко с жълтия си оттенък
сред звездите по Небесната сфера, то пръстените ù не могат да се наблюдават с просто око, но могат да се видят чрез малък телескоп, в който блестят отделно от Сатурн. В
историческо време те са били наблюдавани и открити през 1610 година от известния италиански математик, физик и астроном Галилей посредством направен от него малък, просто устроен телескоп. В образа, който Галилей е наблюдавал, му е направило
впечатление, че вижда някаква тройна Планета. Петдесет години по-късно холандският учен Хюгенс е потвърдил и обяснил окончателно видяното от Галилей явление,
посочвайки, че това не е нищо друго, освен Планета с пръстени.
Планетата Сатурн е втората по размери в Слънчевото семейство след Юпитер. Той обикаля около Слънцето на средно разстояние от 10 Астрономически единици, което показва, че е спазен законът на Тициус – Боде. Сатурн извършва една обиколка около Слънцето за около 30 земни години, като се движи със средна скорост от около шести половина километра в секунда. Диаметърът на Планетата не е еднакъв – при екватора той е 120 000 километра, а при полюсите – 107 000. Това говори, че имаме Планета с дебела атмосфера, която от бързата ротация се е сплескала с една разлика в диаметрите от 13 000 километра, която е значителна Този атмосферен слой се завърта за около десет часа и петнадесет минути при екватора, а при полюсите – за по-малко. Това не може да ни даде основание да приемем, че и самата Планета се завърта около своята ос за същото време. Самият факт, както това се установява, че Сатурн излъчва топлина, а светлинните петна, които се наблюдават по неговия диск, говорят, че излъчва и светлинни лъчи, говори (както и при Юпитер), че при тази Планета има процеси, които създават сили. Известно е, че ако един проводник се движи, пресичайки магнитни силови течения, каквито са концентрирани при Сатурн, то по него започва да тече електрически ток. На този принцип са устроени съоръженията, които произвеждат на Земята електрически ток: при тях имаме кожух, който излъчва магнитни силови течения, наречен статор, и една ос с много метални струни, които се въртят, наречен ротор, който, пресичайки силовите магнитни течения, генерира електрически ток – източник на сила. Такова нещо имаме и при Юпитер и Слънцето, изобщо при всички Небесни тела, които излъчват топлина, светлина и сила. При Сатурн, както и при всички Небесни образувания, излъчващи сили, имаме външен слой, който можем да приемем за атмосфера или за нещо друго, играещо роля на статор, и кълбо – в случая самата Планета, която по всяка вероятност се върти за по-голям ефект в противоположно направление. По този начин тези две въртеливи движения създават производството на сили. Така и при Сатурн ще трябва да приемем, че самото ядро (Планетата) се върти много по-бързо, отколкото неговият атмосферен слой, което говори за изключителната разумност и знания на Съществата, които живеят на него. Измерено е, че плътността (относителното тегло на цялото Сатурново кълбо) е осем пъти по-малка от това на Земята и е равна на 0,7. Това ще рече, че то е по-леко от водно кълбо със същия размер, следователно, ако поставим Сатурн в един океан, той няма да потъне, а ще плува. За това, какво представлява строежът на Сатурн като цяло, астрономите са създали какви ли не чудновати и неприемливи хипотези, както и за Юпитер и Слънцето. Ние ще приемем (както това направихме и при Юпитер),че Сатурн представлява кълбо като това на Земята, с диаметър не по-голям от 15 – 16 хиляди километра (при Земята е около 12 800), обвито със слой атмосфера от около 52 000 километра дебелина. От гледище на Астрологията всичко това придава на Сатурновото влияние върху живота на земята и човека онзи неразбран и несъзнателен подтик, според който всички живи форми да се устройват така, че да могат да живеят и понасят условията, при които са поставени:
животните – със своята козина; птиците – с перата и другите си приспособления, гнезда, дупки и пр.; живите форми във водните басейни, реки, езера, морета и океани – със своите органи, които им дават възможност да живеят там. А човекът – със способността да мисли, за да може да има тези условия. Изобщо това, което определихме за Сатурново влияние, придава на човека затворена и дълбока мисъл. Животът на хората под силното влияние на Сатурн е преди всичко мислене, търсене на причините и последствията, сравняване на всичко онова, с което се сблъскват, с всичко, което животът им поднася. Тези хора са философи!
Отразителната способност на Сатурн, т.нар. Албедо, е около 50 процента, което ще рече, че половината от светлината, която приема от Слънцето (предимно жълтият цвят), се отразява. Това придава на неговото влияние способността за мъдро и внимателно отношение към материалните ценности. Ъгълът, който сключва плоскостта на екватора с тази на неговата орбита, е значителен, равен на 26 градуса и 49 минути.
Ексцентрицитетът на неговата орбита е също голям, равен на 0,56, което говори, че тази орбита е доста разтеглена елипса. Тези данни показват, че при катастрофата в Слънчевото семейство Сатурн е пострадал доста, от което следва, че в своето влияние той не дава добра връзка с чистия идеен свят; тя в повечето случаи е неправилна и нарушена. Това придава на хората под силното влияние на Сатурн фанатично, неправилно отношение към идеите и религиозните разбирания, отиващи до неестествени крайности в своите изяви. В обиколката си около Слънцето Сатурн идва най-близо до Земята, когато застане на правата линия Слънце – Земя – Сатурн при т.нар. Противостояние (опозиция). Тогава Сатурн се намира от Земята на около 1 200 000 километра. При този случай неговото влияние върху Земята, живота на нея и върху човека е най-силно. Когато обаче Сатурн застане на правата линия Земя – Слънце – Сатурн зад Слънцето, при т.нар. съвпад, тогава той се намира от Земята на разстояние около 1 653 000 километра. Разликата от едното до другото положение е около 453 000 километра, което е значително. При този съвпад влиянието му е много по-слабо, отколкото при опозицията.
Сатурн има освен пръстените и много спътници. Изпратените през 1979, 1980 и 1981 година космически станции минаха край Сатурн и установиха нови спътници, чийто брой нарасна на 17. Тези станции отбелязаха също, че Сатурн има много повече пръстени, като някои от тях са със странна характеристика и форма. Тяхната същина характеристика, естество и произход (както и всяко друго образувание около някоя Планета) са от важно значение за нейното влияние.
Ние приемаме, че Сатурн има само един истински спътник, известен под името Титан. Останалите спътници (засега само 16, а може би в бъдеще ще бъдат открити още) са късове от разрушената планета аетон, наречени Астероиди. Голям брой от тях са останали да обикалят около Слънцето в един пояс между Марс и Юпитер, на средно разстояние от 2,8 Астрономически единици – път, по който е обикаляла тази Планета съгласно закона на Тициус – Боде преди нейното разрушаване. Една част от тези късове са се разпръснали към почти всички Планети – Марс, Юпитер Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. И Земята е имала около себе си късове от Астероидите, които по-късно, получавайки ускорение от значителната притегателна сила на Земята, са паднали върху нея. Древни писания отбелязват, че някога Земята е имала две Луни – два спътника. Едната Луна, която е светела, както и сегашната, с отразена слънчева светлина, не е била нищо друго, освен голям къс от Астероидите, който благодарение на значителната притегателна сила на Земята е паднал върху континента Атлантида, разкъсал земната кора и той потънал. Друг един къс е паднал там, където сега е загадъчният Бермудски триъгълник в океана. Поради особеното естество на този къс (и на всички късове от разрушената Планета) да поглъща всички силови течения, то там, където той е паднал, имаме смущения на радио- и другите видове вълни, които учените констатират. Трета част от късовете, поради грамадната си скорост, с която са летели към Земята, са преминали през атмосферата със средна скорост от 30 – 40 километра в секунда. Прекосявайки гъстия слой на атмосферата (Тропосферата), един от тях е получил грамадно нагряване, което е предизвикало неговото пръсване на малки дребни частици. Това е т.нар. Тунгуски метеорит, който в 1908 година е паднал на Земята в Тунгуската област, около притоците на река Енисей в Сибир. Той е засегнал тамошните гори в площ от около 20 000 квадратни километра.
За пръстените на Сатурн и тяхното естество е доказано от всестранния гений на Англия Джеймс Максуел и от гениалната руска математичка София Ковалевска, че не са никакви дискове от твърдо или течно естество, а са съставени от парчета, късове твърдо вещество.
Самият произход и процес на тяхното образуване е даден от. пословичния в своята скромност гений на франция Алберт Едуард Рош, живял между 1820 и 1883 година. Той намерил, че когато големи късове от вещество се приближават до някоя Планета, те са изложени на т.нар. приливно-отливни сили, които се образуват от притегателната сила на Планетата върху тях. При това предният край на тялото – този, който е към Планетата, изпитва много по-силно нейната притегателна сила, отколкото задният, по-далечен край. При тези условия се образува едно разтегляне на частиците в тялото, сцеплението между тях се нарушава и то се разрушава. Този принцип на Рош е изразен с дадена от него формула, където г е разстоянието, до което едно тяло може да се доближи до една Планета, без да дойде до разрушителните приливно-отливни сили.
R е радиусът на Планетата. Изразен с други думи, този закон гласи, че едно голямо тяло не може да дойде по-близо до една Планета от разстоянието, равно на два и половина радиуса на Планетата, взето от нейния център, без да изпита приливно-отливните сили, създадени от нейната гравитация, които биха го разрушили. Това е известно като закон на Рош.
Космическите станции, изпратени към далечните Планети, установяват също, че пръстените на Сатурн са много повече, отколкото са наблюдавани от Земята, като някои от тях имат странни и необясними от сегашна гледна точка закони на механика. Известните преди това пръстени, които са били наблюдавани от астрономите в продължение на повече от триста години, не са претърпели и най-малка промяна, включително и техните междини (процепи), особено този между втория и трети пръстени, който е най голям, т.нар. процеп на Касини.
Всичко това е също необяснимо чрез законите на познатата ни механика. Това, което е констатирано за Сатурн и около него, говори също така за изключителната мъдрост и знания, които имат Съществата, населяващи тази Планета. Ние приемаме, че случайни явления и факти няма и че всичко е плод на едно ръководство – добро или лошо.
Влиянието на самата Планета, като високо-организирано тяло, върху живота на Земята и самия човек е изключително добро. За живите форми, както отбелязахме, Сатурн дава разумни подтици, а за самия човек (когато той е под силното влияние на Планетата и когато мозъчните му центрове са организирани и облагородени) дава знания, мъдрост и устои в постигане на всяко начинание. При по-елементарните типове, които са изложени на силното влияние на Сатурн, действуват преди всичко неговите пръстени и всичките му спътници (късовете от разрушената Планета), без истинския му спътник Титан, много лошо и неприятно. Те създават почти всички демонични качества, способности и прояви, които хората въобще имат. Така например, констатирано е от изпратените космични станции, че самите тези спътници поглъщат или. както добре се изразил един учен, помитат около себе си пространството от силови частици. Затова влиянието на тези спътници се изразява между другото с безсилие (отнемане на силите, които дават живот), безплодие, закъсняване в развитието на дадена форма, носеща живот, чести боледувания, особено в началото на индивидуалния живот, страх, прикритост, затвореност, деформиране на тялото в крака, ръце, кости, гръбначен стълб (гърбица), зъби, глухота, кожни заболявания, ревност, която създава всичко неприятно в отношенията между хората, особено между близките, жажда да се критикува, вечно недоволство, лоши одумки, доносничество, злобни скрити действия към близките и околните и пр. Истинският му спътник Титан, който е по-голям от Меркурий, има диаметър от 5120 километра и атмосфера. Той подсилва благоприятните влияния на Сатурн, понеже е организирано тяло с почти кръгова орбита. За голямо съжаление не можем да определим точното му влияние, защото нямаме подръка таблици за положението му спрямо Планетата.
Както за другите Планети, така и за Сатурн, Саабей е определил, че за създаването и оформянето ù са взели участие небесните образувания в Зодиакалното съзвездие КОЗИРОГ. Това съзвездие се намира малко на юг от Небесния Екватор и може да се наблюдава най-добре през месеците август до октомври. В него с просто око могат да се видят до 50 звезди, но, общо взето, те са много слаби. И тук, както и при другите случаи, отбелязваме, че те в действителност нямат слаб блясък, но ги виждаме слаби, защото са много далеч от нас. При това положение, съгласно принципа на Д о п л е р, до нас достигат само силовите течения, които имат къси вълни.
Те действат върху мозъка човека в неговите по-горни центрове, по-специално върху тези, които се намират в горната част на челото. Те дават възможност на човека задълбочено да търси причините и следствията на всички явления и събития, с които ще се сблъска; дават също и усета за ред и порядък във всяко нещо, във всяка работа, за да се стигне до истински резултат. На това съзвездие Саабей е дал образа на козел с дебели извити рога и наведена глава, изразяваща готовност за твърда реакция, съпротива, инат, упоритост и устой в постигане на всяко нещо. В задната част на тялото е изобразена дълга, извита опашка на риба, която характеризира влиянието на Сатурн мълчание, свят, готовност да се скрие, да потъне в друг свят, да изчезне, за да не се разкрият потайните му похвати и за да останат неуловими.