Франсоа-Мари Аруе, познат на повечето от нас с псевдонима Волтѐр, несъмнено е една от личностите, оставили огромна следа в историята.

Френският писател и философ е един от символите на епохата на Просвещението.

Негови пиеси се поставят в известни театри по целия свят, а цитати от произведенията му продължават да достигат до нас всеки ден и ни карат да се замислим над нещата от живота.

Ето и един негов цитат, който повдига редица въпроси: „Пътят към сърцето е през ухото“. Но защо? Дали? Как?

А какъв е бил пътят към сърцето на Волтер? На този въпрос може да се отговори съвсем буквално и актуално. Пътят към сърцето на Волтер минава през Париж.

Мразен от богатите и обичан от бедните, след повече от 50 години в изгнание от Париж, промяна в политическата обстановка позволява на писателя през 1778 г. да се завърне в родния си град.

Най-накрая той получава почестите, които толкова много заслужава, не само от уважаваните личности, но и от обикновените граждани. И както често се случва в живота, по ирония на съдбата философът умира само ден след знаменитото си завръщане.

След смъртта сърцето и мозъкът му са балсамирани,

за да останат вечни, в знак на уважението на кралското семейство и френския елит.

Днес тази практика звучи странно, но през XII и XIII в. например е била често срещана. Тогава сърцата на загиналите в битка войници се изпращали на семействата им като по-практична алтернатива на това, целите им тела да бъдат транспортирани до дома.

Къде попада сърцето на Волтер?

То буквално се озовава в ръцете на Маркиз де Вилет, който го поставя в метална кутия в стая с надпис „Духът му е навсякъде, сърцето му е тук“.

За нещастие мирът на праха му, в този случай на сърцето му, е нарушен. Съвсем скоро избухва Френската революция и кутията става собственост на държавата.

По заповед на Наполеон III сърцето на писателя е зазидано в негова статуя, която и до днес може да бъде видяна в Националната библиотека на Франция.

А къде изчезва мозъкът му?

Това е въпрос, чиито отговор е неизвестен. Единственото, което се знае със сигурност е, че става въпрос за кавга между държавата и наследниците на Волтер.

През XIX в. наследниците се опитват да получат права над мозъка на своя роднина, което довежда до открит търг. След този търг няма и следа от мозъка на философа.

Източник: vesti.bg

Най-добрите дневни оферти!