Времето съществува само в нашите глави

Времето съществува само в нашите глави

Минало, настояще и бъдеще. За физиката, всичко е едно и също. Въпреки това, за теб, мен и всички останали хора, времето е само в една посока: от очакванията на опита и спомените. Тази линейност носи името си “време” (понякога наричана стрела на времето),  някои физици вярват, че тя се движи само в една посока за хората и другите видове, способни да възприемат неговото движение единствено в този образ.

Въпросът за оста на  времето е вълнувал учените доста дълго време. И основният му аспект не достигна до заключението, дали съществува време, и в каква посока се движи в момента наистина. Много физици вярват, че времето се показва, когато има достатъчен брой малки елементарни частици, индивидуално контролирани и доста странни със закони на квантовата механика, започват да си взаимодействат една с друга и да се покаже поведение, което може да бъде обяснено вече с използването на класическите закони на физиката. Въпреки това, на страниците на последния брой на германското списание Annalen дер Физико на (същото списание, на страниците на което е публикувана поредица от статии на Айнщайн за общите и специални теории на относителността), двама учени твърдят, че гравитацията не е достатъчно силна, за да са абсолютно всички обекти във Вселената да следват принципа на посоката на времето ос минало – настояще – бъдеще. Вместо това, учените смятат, че самата ос на времето е извън наблюдателите.

arrow_of_time

Един от основните проблеми на съвременната физика е нагласена квантовата към класическата механика. В квантовата механика, частици могат да имат суперпозиции. Например, един-единствен електрон може да съществува на две места едновременно. Има един основен аспект на вероятностите. За да се разбере местоположението може само по експериментален начин.

Въпреки това, правилата се променят драстично, ако електроните започват да си взаимодействат с други предмети, като атомите на въздуха или прахови частици в състава и като цяло всички видове вещества. Тук влизат в сила правилата на класическата механика, и най-важният фактор във взаимодействието на тези частици става гравитацията.

    “Позицията на електрона във всеки атом се контролира от шанс,” – каза Ясунори Nomura, Университета на Калифорния в Бъркли физик.

Но веднага след като те започват да си взаимодействат с по-големи частици или да станат част от един обект, като бейзбол, всички отделни вероятности за тяхната позиция се смесват и шансовете за намиране на всички тези електрони в суперпозиция е намалена. 

В момента, когато физиката на елементарните частици се сблъсква (слива) с класическата механика се нарича декохерентността. От гледна точка на физиката, това се случва, когато посоката на потока на времето става математически смислена. Много физици вярват, че оста на времето е просто да се излиза от декохерентността.

Най-добре познатата теория, която обяснява принципа на декохерентността е уравнението Wheeler – Деуит. Теорията се появи през 1965 г., когато на физикът Джон Уилър му трябваше дълго време, за да остане на летището в Северна Каролина (САЩ). С цел да “убие времето”, помоли колегата си Брус Деуит се срещне с него. Двамата учени се срещнаха и както обикновено започнаха да се говори за различни теории и “игри с номера”. В един момент, както дойде в уравнението, което, според Уилър (тъй Деуит е по-скептичен в това отношение), е шев между квантовата и класическата механика.

Теория се превърна неидеална. Въпреки, че е много важно за физика. Много учени са се съгласили, че това е важен инструмент за разбирането на всички чудатости на процеса декохерентността и така наречената квантова гравитация.

Независимо от факта, че променливата в уравнението не е активирана време (време, измерено в областта на физиката на преход от един обект от едно място на друго, или промяната на състоянието му), той осигурява основата за свързване във вселената от общия брой.

Въпреки това, две нови научни статии на  Учените прогнозират, че в уравнението Wheeler – DeWitt тежестта засягщаа времето е твърде бавна, така че да може да се разглежда като универсален ос време.

    “Ако погледнете примерите и направите изчисления се оказва, че уравнението не обяснява каква е посоката наа времето”, – каза Робърт Lanza, биолог учен и съавтор на статията. (Lanza е поддръжник на теорията, че биологичния живот създава реалността, която ни заобикаля с времето и вселената, животът създава вселената, а не обратното).

Учените отдават това на факта, че квантовите частици трябва да поддържат своите свойства суперпозиции до момента, когато те не се улавят от тежестта. Ако гравитацията е твърде слаба, за да поддържа на взаимодействието между частиците в тяхната декохерентността в нещо по-голямо, а след това направи частиците се движат в една и съща посока.

Ако математиката не може  да се реши този въпрос, то отговорът може да лежи в наблюдателята. Това е в самите нас. Времето движи само начина, по който се движим, защото ние хората първоначално биологично, неврологично и философски сме “програмирани” в отношението към времето, по този начин. Това е като котката на Шрьодингер на макроравнище. Възможно е, че на далечния край на Вселената се времето да се движи от бъдещето в миналото, а не обратното. 

    “В работата си върху теорията на относителността, Айнщайн показа, че времето е по отношение на наблюдателя”, – казва Lanza.

    “Нашата работа отнема тази идея и се казва, че всъщност времето се създава от наблюдателя.”

За да се обедите в тази нова теория, разбира се е невъзможно. Италиански физик Карло Rovelli миналата година публикува статия за него в най-голямата открита научна ArXiv.org уеб библиотеката.  Например Nomura каза, че не е ясно как да разбера – дали понятието “време наблюдател” е реално.

    “Отговорът ще зависи от това дали понятието (понятие) от време, за да се определи чрез математически метод, без включване на наблюдатели в системата,” – казва той.

Авторите твърдят, че няма начин да се изключи наблюдатели от всички уравнения, защото тези уравнения по подразбиране са получени и анализирани от хора.

Nomura също така отбелязва, че авторът на теорията не пренебрегва факта, че съществува цялата вселена в така наречения преход състояние “пространство-време”.

    “Когато говорим за пространство-време, ние говорим за вече декохерентна система.”

Разбира се, Намюр не говори за това, че други учени са абсолютно погрешни и че физиката все още е непълна, незавършена и непълна науката, но той каза, че не е съгласен със заключенията които са направени от тези учени. Според него, както и самото време, всички интерпретации са относителната на физиката.

Що е то дефиниция на време?

Как хората отмерват времето?

Ето тези въпроси са и остават интересни за дебати между учените.

Източник: http://earth-chronicles.ru/news/2016-09-28-96544

Shishe.bg

Loading

Click to rate this post!
[Total: 1 Average: 5]

Leave a reply

You must be logged in to post a comment.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Facebook User Timeline

Close
National CPR association